| www.mkhandel-vekaufen.bg - сайт за търговци притежаващи Разрешение за търговия с оръжия, издадено от ГДНП | |
| www.naparniki2020.bg - сайт за колекционери | |
| www.marlintrans.bg - Сайт за луксозни и ВИП транспортни пътнически услуги | |
 |
 |
| НАЧАЛО » КАТАЛОГ » Картечни пистолети | ||||||||
|
|
Цена: по договаряне
Каталожен №: 9301 |
||||||
Репликата е произведена от испанската фирма Denix. Може да се използва за възстановки, филми, клипове, театри. Дължина 85 см. История на картечният пистолет и характеристики: Картечният пистолет Шпагин, образец 1941г. служи за поразяване на противника с огън в близък бой. Стрелбата се води с пистолетни патрони калибър 7.62 x 25 мм, образец 1930 година, чрез единичен и автоматичен огън ( къси редове от 3-6 изстрела и дълги редове от 15-20 изстрела). Прицелната далечина на Шпагин е: с обръщаем целник до 200 метра, а със секторен прицел до 500 метра. Най добрите резулатати се получават при водене на огън с къси редове до 200 метра, а с дълги до 100 метра. Техническата скорострелност (темпът на стрелба) е около 1 000 изстрела в минута. Бойната му скорострелност е: с единичен огън - до 30 изстрела в минута, с къси редове - до 70 изстрела, с дълги - до 100 изстрела в минута.
ППШ-41 или само ППШ (на руски – съкращение от Пистолет-пулемёт Шпагина, „картечен пистолет на Шпагин“) е автомат, създаден през 1941 година от Георги Семьонович Шпагин.
ППШ е едно от най-масово произвежданите автоматични оръжия на Втората световна война и едно от емблематичните оръжия на Червената армия от този период.
Картечният пистолет Шпагин е разработен в началото на Втората световна война. Но идеята за него тръгва от Съветско-Финландската война (1939 – 1940). През 30-те години военните от всички държави – с изключение на Австрия и Финландия, се отнасят крайно пренебрежително спрямо автоматичните пистолети /автомати/.
Първият модел на ППШ е представен за разглеждане на комисията през есента на 1940 година и през същата година е подложен, заедно с други модели на полигонни изпитания. С оръжията е стреляно при ъгъл от 85 градуса, с допълнително запрашени и зацапани пълнители. Тестваните оръжия са били и несмазани – всичките им съставни части са обезмаслявани в керосин, след това изтривани с парцали. Допълнително от всяко оръжие са изстреляни по 5000 патрона, без оръжието да е почиствано.
Живота на оръжието е указан на 30000 изстрела, при което автомата имал и по-нататък удовлетворителна прецизност и сигурност.
Технологичната оценка на представените образци започва в края на ноември 1940. Като най-добри са оценени образците на Г.С.Шпагин и Б.Г.Шпитални.
На 21 декември 1940 е одобрен картечния пистолет на Шпагин и взет на въоръжение в Червената армия.
Въпреки че по това време пресово-щамповъчни операции не се използват нашироко за направата на автомати, много от детайлите на ППШ се изработват именно чрез щамповане – съгласно поставените от комисията условия.
ППШ-41 се състои общо от 87 отделни детайла, само на две места има резбови/винтови връзки. За изработката на 87-те детайла са били необходими общо 5,6 машиночаса.
Самото производство на ППШ не е било никак сложно, така че оръжието се е произвеждало, не само в оръжейните заводи, но и във всеки един завод, който е имал на разположение пресово-щамповъчни машини и базова екипировка. Тъй като голяма част от детайлите вече не се отливат, коват, фрезоват, а се изработват от 2 – 5 мм ламарина, производствените разходи и разходите на метал падат неимоверно. Най-сложните за изработка детайли са цевта и дисковия пълнител, взет без промени от автомата-предшественик ППД-34/40.
ППШ е произведен в около 5,4 милиона екземпляра.
По настояване на Сталин освен плоския пълнител за 35 патрона, се взема в употреба /без изменения/ и дисковия пълнител от автомата на Дегтярев – ППД-34/40 /подобен на финландския/ за 71 патрона. Въпреки че дисковият е по-популярен, с течение на времето се доказало, че е по-лош от плоския. Бил по-тежък, неудобен и по-често засичал, освен това бил изключително труден за лентоване при полеви условия /за целта е трябвало пълнителят да се отвори, да се навие пружината, да се заредят единично два реда – с 39 и 32 патрона и да се затвори капака на пълнителя/. В началото голям недостатък на плоския пълнител е било направата му от 0,5 мм ламарина – пълнителите се огъвали и деформирали много лесно при полеви условия. Впоследствие този недостатък е отстранен и пълнителите започват да се правят от 1 мм листова стомана.
Характерно за ППШ е скосяването на предния край на кожуха на цевта. Това скосяване служи като компенсатор – барутните газове натискат цевта надолу и така се допринася за по-добрата групираност на изстрелите.
Използваният боеприпас е 7.62-мм патрон 7.62х25 TT. Благодарение на този мощен патрон е достигната по-голяма дулна скорост.
С появата на АК, Шпагин отива в историята – снет е от въоръжение през 1951 г. Участва във Втората световна война и Корейската война. ППШ-41 е на върха на славата си през Втората световна война и по нищо не отстъпва на своя съперник от Вермахта MP40.
| ||||||||
| ||||||||
| Created by www.pushka.eu |